Малко, игривичко,
котенце сивичко,
мига уплашено, мърда с ушета
в плетката бабина, дето разплете.
Вече не може да скача и бяга,
както на котенце най- му приляга,
че със конците, някак набързо,
всичките свои крачета завърза!
Ех ти, къде си, мамо Писано?!
Скоро си идвай, пак беля стана!
И не оставяй друг път във къщи
коте самичко- дори да се мръщи!