автор: kali

Извиках пак, но падна сянка
обгърна бледата ми плът,
унесе ме в кошмарна дрямка
повела босия ми дух на път.

Скована гледах ужасена
как сянката напред пълзи,
зад нея в уплах притаена
душата ми обляна бе в сълзи.

Бе късно и бях уморена
да вдигна в този миг ръка,
оставих си душата наранена
да тръгне с Непознатата сама.