автор: florans

Спи музата
под пластове от думи,
все още незаченати от мисълта.
Във мрежата
на смътни сенки,
на още неродено утро
на стиха.
Като жена,
в която зрее смисъла
на Сътворението.
Сънят и
полък лек
на ангелско крило
раздвижва.
Набъбва плодният нектар
на чувството и мисълта
в утробата ефирна.
Сънува музата
най-цветния си сън-
начеващото кратко чудо
на творческия взрив.