автор: miromax

Угасва светлината на денят,
като свещицата, догаряща във мрака.
Ти…може би ще дойдеш във сънят…
Ела…В сънят си ще те чакам…

Ще дойдеш, тихо ще приседнеш.
Ще ме погалиш с нежна длан.
Усмихваш се…Но виждам аз сълзите ти…
В очите, много болка, като ураган…

Недей да плачеш ! Още те сънувам !
Недей излива болката в съня…!
Ти ще си тръгнеш...Сам в съня оставам.
От тази болка аз ще изгоря…

Не ме изгаряй ! Спри сълзите !
Нали, отново искаш да се върнеш тук ?
Където Ти и Аз обичаме с душите.
Където няма думи .Няма звук...