автор: thebigplucky

Още си хубава...
Онова, някогашното, уж свърши отдавна,
но понякога идваш в съня ми и нечакана -
нетърсена те срещам сред есенни цветя на непознат пазар;
стъпки оставяш по пясък на забравен бряг сред дюни и чужд вятър...

Още си хубава... като някога...
Обичал съм те значи...
Обичал съм и други след това...
И сега обичам...
Прокле ме някоя от вас... ти ли – не знам -
да не забравя никоя;
след всеки самотен от отчаяние дъх - да умирам;
след всяка мисъл по изгубеното - бавно да изстивам;
да е изплакан всеки стих.

Облъскан по калдъръма на дните се провирам.
Боли от всяко коленичене.
В дланите, след всяко подпиране предупредително търни –
не е безнаказан всеки миг без теб отминал,
всяка изживяна магия...
Но виното така е по-омайно от преди.
Тревичките сред камъните така усещам по-близки -
растат в пролуките на нищото;
и срещу слънцето стъпкани вдигат очи...
Красиви са... като спомен за други треви...
Красиви са... като теб красиви...

Още си хубава...