Не ръкопляскам със тълпата.
Обичам
самотните аплаузи на онзи щъркел
потракващ със крила във жегата
нетрепващ
и стърчащ на тънкия си крак
високо стъпил
върху странния калпак
на своя грозен стълб
с бушони и висящи жици
Не ръкопляскам
Изчаквам лепкавия шум
да изтече покрай декорите и сцената
да угасят дебелите прожектори
и заедно със прашния им лъч
да се стопят увити във завесите
блестящите кълба
и главния герой
най-после да си тръгне
Тогава
в утихналата суетня
за миг надникнал зад колоните
ръцете ми ще аплодират вторият –
сразеният във битка, победеният,
раздалият сърцето си до смърт
Самотен ръкопляскам
а тълпата, учудено извръща се,
като в каданс, поглежда сцената,
поглежда мен
и някак непохватно се отдръпва.
Да не уплаши щъркела
25.07.2009 г.