автор: jelyaznovski

Таска мете пред Веткови. Пушеляк до небето.
- Напръскай ма, Тасо! Хвърли малко вода - казва й бай Пено, другият съсед.
- От де да я взема? Де да търся вода сега?
- Ела, ще ти дам вода - казвам аз през оградата.
- Няма нужда. Аз вече свършвам...
- Ела, ела. Защо толкова си се разбързала, по-кротичко - по-малко прашоляк...
- Бързам да си отработя, че вкъщи децата...
- Ела, ела!
Таска се приближава.
- Колко ти дадоха да преметеш?
- 50 стотинки.
- Ще ти дам 1 лев да не метеш...
Таска се замисля. Голяма изненада й погодих. Сяда на оградата да съобрази. След минута продължава да мете.
- Така ли реши? - питам от моя тротоар.
- Врекла съм се. Пари съм взела! - казва сериозно Таска и вдига пушилката.