автор: 4erGologan

из "Човещина"

От тебе, пуста лакомия,
човек пред що ли би се спрял?
Човешка същност – орисия,
съдба и участ – идеал.

От тебе – полетял би в пропаст,
цял в злато, ровил би боклук –
за повече, за да докопа,
за да не го превари друг.

От тебе, и да би се пръснал,
пак “още”само му е дерт.
Не би успяла да му втръсне
помия даже за десерт...

От тебе няма отървия.
Нали е цял живот твой роб,
та и накрай от лакомия
човек би легнал в чужди гроб.