автор: lita

Беше им писано да се обичат,
но далече все да са.
Беше им писано да се мъчат
по отделно с разбити сърца.

Все се гонеха в сенките
търсеха се под всяко камъче.
Така и не успяха обаче горкичките
да се срещнат в някое ъгълче.

Скитаха все по пустата земя
с очакването да намерят любовта
и се разминаваха така –
бяха те парещото слънце и красивата луна.

Обикалят и до днес,
но пропаст между тях е вечно зееща.
Молят се с копнеж,
но съдбата така и не ги среща.