Рицар, дръж се до края! А край има ли? Никога няма!
Ти порасна, голямо момче, стискай зъби. Сълзите си гълтай.
Малък принц си сега, но как тя ще е вечно голямата?
Със скали я замеряй – и през кръв, и през страсти откъртени...
И ще падне проклетата крепост, от спомени спукана.
Ще си вътре, но там ще намериш ли светло спасение?
Или тя ще изникне на друг хълм, тъй нисък и глупав,
че ще искаш да нямаш и в сън междупясъчно зрение?