автор: nikolai4o

Живея на ъгъла,
отсреща е затворът.
Зад мен е гробището,
а оттатък зреят посеви.
Това не е живот.
Взаимно си завиждаме.
Паля фас и хвърлям
пепелта във розите.
Не ме разбират.
Какво ли има
за разбиране? Във моя свят
не вярват в пепелта от рози.
Мислят, че е цвят
и глупаво се кискат.

А съм луд по цялото,
отчасти. В частност
съм подтиснат.
Не, че съм зависим!
Ако ме питаш
и с това се свиква.
Гризя нокти
докато ми стиска,
стискам зъби и увисвам.
Ей тъй, като дрогиран.
Писна ми!
Това са само спомени
и полу-истини.

Виждаш ли ме? Кой си няма
свойте криви мисли.
И кой не взима дрога
за „пречистване”?
Без да свиква - до поискване.
Без друго вече намирисва
на комуна за нещастници
и на поема за преписване.
Не може да е истина,
казвам, че НЕ СЪМ ЗАВИСИМ
от злоба и от суета, и мога,
само да поискам,
да завържа слабостта на възел ...
само да поискам ...