Нещо е откраднало усмивката ти. Миналото лято видях към краят на август, помислих, че е временно.
Сега виждам, че това нещо е арестувало усмивката ти в своята тъмница. Не, не ме питай какво е то. Аз не искам да го познавам, на теб също не ти е нужно. Няма какво да му отмъщаваме - то с омраза се храни. Няма за къде да го преследваме, за да не се върне.
Но усмивката ти, виждам, ще се върне. Тя все още те обича. Как ще избяга от затвора си - не я питай. Бягството е план, а тя е спонтанна. Защо ти е да й припомняш бягството? Плановете са сметки и комбинации - ако й ги припомниш и тя ще се изкриви под тежестта им.
Тя ще се върне при теб, тя им нужда от теб. Приготви й жилището, за да забрави затвора. Тя е светла птица - не се опитвай ти да я затвориш. Не я пази - тя е светлина и никой не може да консервира светлината. Светлината има нужда само да излиза и да се възражда едновременно.
Не, тя няма да се върне по пътя, по който е отвлечена. Тя пак ще дойде неочаквано. Светът е достатъчно голям, за да може тя да си намери своя път. Не питай за пътя - това е път от затвора. Питай за целта, но целта си ти. Пускай я по нейния път - това е и твоята свобода.
Виждам вече крилете, които ще я доведат. Това са крилете на светлината. Опитай се да се сприятелиш с тях: нека в сърцето ти има едно местенце, където те могат да си починат.
21.07.09
ПП Това е от серията анонимни писма. Все пак първото изречение ти го казах...
23.07.09