автор: Rumen_ne

Искам всичко максимално,
своевременно,
финално.
Искам всичките добри
съдби
да са в съзвучие
с кучия
вой,
недаващ покой.
Искам порой.
Искам енигматичие в играта на децата.
Да се втурнат по тротоарите на съдбата.
Измерване от всеки ъгъл-
паралакс-
е безметежно утвърдителен.
Ксанакс
е нужен за няколкото вързрастни останали.
Децата ни са свише престанали
да ползват лекциите за ревизия
на личностните техни безприличия.
Земята ни е ничия.
За да ги научим на благ тон-
Е все едно да уловим планктон
с шепи.
Те са вече нелепи.
Ние сме пардонизмът на междинницата,
на едва родилата се изживелица.
Дали да простим на мечтите си...
Или да се гмурнем в игрите им...
Малко трудни поколения,
Но стават за живения...