автор: alisa

Не,
не е истина,
че има истина в това,
което се заплита
в мойте тралове.

Объркани са сигурно
пасажите
на мислите ти
и на всички сънища.
Понякога си мисля -
не си тъжен.
По-скоро ти е тъжно
за дъжда,
когато се оплаква сам
по съмнало
и връща на земята
всички дългове.
Посърваш.
Мимикрираш в банята
под душа.
В едно движение
е само разликата
от ръкостискане -
до ръкоблудство.
Пушиш.
Не, нямам нужда
от илюзии
и революции.
В кое ли чекмедже
си скътал слънце?
На кой му пука
колко сме танцували?
В умората на пръстите ми
капе музика.
Догонвам вятъра
по пътя на коприната...
Целувам те
и ми е тъжно за дъжда,
и ми е тъжно,
че ще се разминем.