автор: wingstofly

всеки път когато си тръгваш
ноща разпуска коси
и настъпва тъга
затварям очи
не остава нищо след тебе
освен самота
а би могъл да оставиш
поне следа за завръщане
би могъл
да запалиш свеща
да събудиш птиците
преди да си тръгнеш
би могъл
вместо да се сбогуваш
раменете ми да загърнеш
със смешната надежда
че ще се загубиш
някъде преди вратата
и тогава няма да е като всеки път
ще превърнеш мига в лодка
насред най-спокойното море
ще заплетеш завинаги
перли в косите ми
и ще посееш ноща ми
с падащи звезди
всеки път когато си тръгваш
би могъл
би могъл да оставаш...