автор: ALISA

Когато ме обичат ставам тъжна,
прибирам се на сигурно във зениците си,
смалявам се от утрото до здрача,
и се разплисквам във Вселената.

Когато ме обичат нямам спомени,
изпразвам сетивата си от смисъл,
говоря с някой, нищичко не помня
и мислите ми скачат през прозореца.
Превръщам се във друга съзерцателност,
хипнотизирам се със две врабчета,
играя на хазарт със пет илюзии,
не се поглеждам никак в огледалото.
Надничам да се видя във сърцето си,
задъхвам се от мнима недостатъчност.
Не пиша нищо, спирам си часовника,
изхвърлям неуместно всички хапчета.
Седя и се надбягвам с параноята.
Когато ме обичат не говоря,
търкалям сънищата през страха си
и ставам толкова повествователна
като оная - продавачката на банички.
Когато ме обичат ставам тъжна...
И все забравям - не полях цветята...