Да използвам ли красиви думи,
за да кажа просто – полегни ?
О, да, ела при мен, шепни ми,
приближи се, с бавни крачки пристъпи!
В скута ми от слънцето затоплен -
тихо ти сложи глава -
и виж! Онези руини – ей там,
дъждът отнесе ги – до последната стена,
до малко пънче, с целия им свян!
И ако решен си – да превземаш дълбини -
то ме усети – още отсега – неуморим –
и с дъха ми сблъскай се – до несвяст –
по твоите земи – и
ме намери.
Косите ти от оникс пак ще вдишвам – упоена –
и ще свисти – страстта ти съживена –
нов дом намерила – крайбрежно – при морските звезди...
Поспри!
С мен – в плен роден –
но свободен утре – в призрачния ден –
бъди!
Защото знаеш.
При мен таят се
времената,
същността ти
и със стъпките ти боси –
отговори на хилядите ти въпроси ...
Порив вятърен ти нося.
изсънувано със Secret Garden: Sleepsong; Nocturne