автор: miromax

Недей от страх не премалявай !
Държа ръката ти и няма да я пусна .
Ще мина с теб, през всяко твое бреме ...
Дори на себе си да трябва да увисна ...

Недей не спирай още малко ...
Ей там зад канарата, ще изгрее слънце .
Вземи от мен живителна надежда .
Последна е...Последното ми зрънце.

Ела гушни ме, ще те нося ...
Не се страхувай няма да те пусна !
Вървях към теб безкрайно, много време ...
Зад нас е страшната гора, безлистна..

Добре...За малко да отдъхнем ,
но само с поглед ще поседнем ...
Усмихвам се и шепна твойто име.
И пак те вземам , пак потеглям ...

Кажи все още ли така е страшно..?
Реки преплувахме от страхове.
Обратен път ..? Звучи ужасно !
Не се отказвай..! Виждам брегове...

Трепериш, и от страх си мокра ...
От себе си, ти стъквам огън .
Ти зъзнеш...ще горя, и ще те топля...
Обичам те...Признавам си ...Виновен...