Стоим… Мълчим...
Отсреща Ти си .
Магия някаква заключи думите.
Главите свели, като в храм невзрим...
Отеква само битката на мислите…
Сами сме . И ръцете ни ги няма .
Не се докосват даже и очите ни.
Горят душите . Страшно сме сами .
Горят , и пепел няма да остане…
Молитва, всеки сам подготвил е :
за да изкупи своята вина ...
Горят душите ни ! Горят ...
А мислите..?
Те още водят някаква война.
Телата ни, те вече са застинали,
като антични неми вкаменелости...
Сърцата в тях, все още бият тягостно…
Но ние сенки сме .
А думите заключени...