автор: GINKO_PRIM

Онемях и потънах съвсем, капитане!
Търся дъно! Не ми стига небето да дишам.
Само ние двамата с теб останахме.
Жул отказва за нас да пише.

Тъгувам, Немо. Боли ме обвивката!
Не държи заварката новите шевове.
Гледам те и заплаквам усмихната.
То не бе охкане, пъшкане, ревове..

Този курс не каза ли, че е последен?
Или още няма да се предаваме?
Аз - Наутилус и ти фантастичния.
Нищо, Немо. Щом с теб им прощаваме.

Още дълго ще има да сричаме,
някои още не са се научили да обичат.
Пращай им телеграми и сърдечни депеши!
Хвърли им сърцето си на арената!
Ех, Немо, ех , мой безутешен,
къде да те приютя в тази нечовешка вселена?