автор: jelyaznovski

Имахме непредпазливостта да заведем децата на животинския пазар в Раковски.
Пристигнахме около обяд и пазарът вече се разтурваше, но децата се разтичаха, светнаха като звездички и не ни даде сърце да им откажем - купихме им патета и пилета. Кой ще ги гледа, с какво, къде ще живеят - какви въпроси са това. Важното е, че в кашона има шест пухкави топчици, които писукат и безпомощно се тикат в шепичките ти.
Следващата неделя отново ни закара в Раковски под претекс, че миналия път сме закъснели. Този път купихме ярчици. На третата седмица - полатки и едно петле. И макар че пилетата измираха от стискане и мачкане, броят им достигна 18. Принудих се да повредя автомобила, иначе от зеленчукари щяхме да се превърнем в животновъди. Макар че не успяхме съвсем да се отървем от животновъдното поприще и сега като кажа на Нина, че е знатна птичарка, тя вече не се обижда.
Децата си заминаха, не вярвам да са забравили питомците си, но вече ги вълнуват други игри и други приятели, защото даже един телефон не врътват да попитат какво става. За нас са останали поотрасналите птичета и строгите указания да ги гледаме и да не ги колим до другото лято, до другия събор на внуците...И документи по случая.
Списъкът на Малък Мишо: малкото пате е Пиги, защото прилича на пингвин, малкото пиле е Ричи, да не го яде съседското куче Ричи, голямото пиле е Пильо, защото е много нахално и т.н.
Списъкът на Михаелка: голямото пате е Патьо, защото вече не е пате, а паток, малкото пиле е Сивчо, а малкото пате - Разноцветко, макар че е само с два цвята - жълто и черно.
Списъкът на Делян се е загубил, но е останал планът му за комбиниран кокошарник-паткарник-зайчарник и част от дневник за строежа на временното жилище на птиците, пълен с толкова много грешки, че съм отчаян колко малко му влияе близостта с филолози..
Останала е и поръчката да съчиня приказка за трите патета и трите пилета, неизпълнена задача, която вероятно ще чака до следващото лято.
Но днес Нина почисти кокошарника, ровика ме и триумфално ми връчи две яйца. Мърляви, кални, открила ги в най-забутания ъгъл. Полатките взеха да си плащат ярмата.
- Трябва да съобщим на децата! - каза Нина.
- Трябва, разбира се! - казвам и аз.
И двамата сме страшно щастливи.
Две яйца!
И ще чуем децата!