автор: jelyaznovski

Мамка му и каиш. Дразни ме. Нито е къс, нито е дълъг.
Не мога да улуча препасването. Ще ми паднат гащите ако продължава така. Защото като кривна токата наляво , краят на каиша излиза от дясната гайка. Като издърпам токата надясно, острото на крайчето излиза от лявата гайка. И така – крайчето се извива, закривява се все повече и повече с всеки изминат ден, аз се дразня, ръката ми е все там, да напъхвам крайчето в гайката…
- Слушай, дай една гайка за колан – казвам на Пашо.
- Нямаш проблем, имаш гайка. – И отиде да ми я донесе.
Връща се след малко
- Неудобно ми е, обаче няма гайки… Кой знае къде ги е бутнала Деса.
И подхванахме друга тема и друга работа.
А ръката ми все на края на каиша. Дразня се.
- Трябва да си купя нова гайка – казвам на Мина.
- Ами да … - и си подхваща някаква нейна тема и нейна работа.
На другия ден пак й казвам за гайката. Реагира правилно, разбира ме, но проблемът веднага й изхвръква. Може и да не си вика наум – несериозна работа, гайка за колан някаква, но инстинктивно така го чувства. И проблемът престава да бъде наш, само мой си остава. А аз търся съчувствие, търся помощ и разбиране. И от кого ги търся – от най-близките си. А те такова отношение. Не е справедливо… И се дразня.
Тръгвам по магазините да търся гайка.
- Извинете, коланът ми нещо. Да имате гайки ?
В един магазин ми предложиха цял колан, само гайка не може. В друг магазин презрително замълчаха. В трети помислиха, че се закачам с продавачката, защото била млада и хубава, а гайка звучало много двусмислено. А аз съм бил стар и грозен педофил. Изобщо стана един прекрасен сутрешен скандал, както казват по Битиви. Най-любезни бяха в четвъртия магазин – посмяха се на глупостта ми – може ли такава тъпотия у възрастен човек… И ми обясниха : кой ще произведе тия гайки, та да ги предложи някъде, та търговците да ги забележат, да заявят, да ги доставят – транспорт, разходи, отчетност, бумаги, и какво ще спечелиш от една гайка. И как ще стигнем американците с такова мислене?
- Правилно – си мисля и аз. – Що за проблем, та да го решава някой вместо мен. Обаче нали сме капитализъм. И щом има търсене, трябва да има и предлагане. Ето аз търся, а никой не ми предлага. И пак се връщаме в социализма. А това е неправилно и непрогресивно. Дразня се…
Казвам всичко това на Мина. И тя се смее. Смее се отначало, после се ядосва. Дразни се…
Мамка му и каиш. Май правилният начин е да взема да отслабна. Тогава ще преместя дупките не каиша с една навътре, крайчето ще мръдне наляво и ще влезе в следващата гайка. Няма да има проблем.
Обаче много ми се яде напоследък. Опитвал съм да отслабвам – голяма мъка е. Даже дневник на яденето си водех, още повече ми се прияжда. Май е по-лесно да напълнея. Тогава ще преместя дупките с една наляво и крайчето на каиша ще се затисне от гайката отдясно. Всъщност кое ще се движи наляво, кое надясно взех да го обърквам, а и крайно нездравословно е да напълнявам на тази възраст и с тези болести.
- Слушай , я ми дай една гайка от твоя каиш – казвам на Гошко.
- Нямам. Скочи до сарача и си вземи каквато искаш.
Вярно бе. Сарача. Трябваше да се досетя. Отивам за гайка. Имаме си сарачница в квартала, защото сме стар град и стар квартал. Просто е гордост да имаш такива заведения. Уви! Сарачницата вече е магазин. Дрехи от Норвегия. И ситничко, ситничко - за очила е написано, че дрехите са втора употреба. Мале, мале, голяма работа. Тия дали внасят каиши и гайки?
Влизам, гледам, дострашава ме, но питам за гайка. Човекът зад щанда излезе свясен и разговорлив.
- Мани, мани – вика. – Тия норвежци само с тиранти ходят, та не мога да ви услужа.
Излизам напълно обезсърчен. И тогава се сещам – вчера зърнах в една стара къща обущарница. Отпред стоеше старец. Той ще ме спаси. Защото сарашкият занаят е вече умиращ занаят, а обущарският още се държи.
Бързам към обущаря. Ще помоля за едно мешинче, ще го отрежа равничко, ще го зашия или ще му ударя едно телче с телбода, ще стане гайка за чудо и приказ. И край с моя проблем.
- Добър ден ,майсторе- казвам на стареца на пейката. – Абе, нещо напълнях ли, какво стана, та ми трябва гайка на колана. Да ми дадеш една…
- Нямам бе , момче. Аз съм обущар, не съм сарач. Ако имаш обувки за поправка – давай...
- Бях при сарача… Няма го вече там. Да знаеш къде се е преместил?
- Знам - казва старецът, - ама няма да те пращам там. Че е и бая далече…
- Не бери грижа. Ще ида, че се изтормозих с тая гайка.
- Бре, момче, не разбра ли, че умря колегата. Така си отиде, от глад си отиде, да знаеш.
Какво да кажа. Казвам едно “Бог да го прости сиромаха…” и се примолвам:
- То се видя, че няма да ме огрее с тая моя гайка, ами поне едно мешинче ми продай, да си ушия нещо като гайка…
Старецът влиза в копторката, сяда пред масичката, развързва една торба, бърка, бърка, после пребърква втора и трета и накрая ми подава едно лачено мешинче. Каква гайка ще стане, наистина за чудо и приказ.
- Казвай, майсторе, какво дължа…
- Нищо не дължиш…
- Не може така, вземи нещо.
- Добре, дай някоя стотинка, че си ми сефте.
Нямам стотинки, но имам левче.
- Ето ти левче. Вземи си колкото прецениш.
Подавам левчето . Старецът грабва левчето.
- Хаирлия да е, момче!
Старецът търка левчето по брадата. Ако тия магии се хващат, бързо ще забогатее. Уви, левчето си остава едно и целичко, напразно чакам ресто, става ми неудобно и тръгвам.
Ама че хитрец. Сефте съм му бил в четири и половина след обяд. За едно левче хитруват тия старите занаятчии. Свивам към къщи. Чувам, че старецът заключва след мен и на ъгъла се обръщам. Какво му стана на този старец? С какво го изгоних човека? Търся го с очи. Няма го. И изведнъж го виждам да излиза от бакалницата, стиснал е един хляб, чупи залци и мушка в устата, ще се задави от бързане.
Мамка му и каиш. Сега ще си направя една лъскава гайка и като я сложа, и като пъхна крайчето , и като спре да се запрята, и като си реша проблема…Щастие, мамка му