Не ми говори, не искам думите ти.
Напълни куфарът си с тях и ги удави
в океана на мнимите пророци.
Остави ме в рибарската колиба.
Пясък от хиляди многоточия.
Скали от вкаменени сърца.
Не ми говори, не ме мисли.
Имаш билет за единствения кораб
отплаващ от острова на анонимните губещи.
Изкъпи се за последно сред вълните,
среши косите си и облечи бяла рокля.
Така ще те запомня, така ще те забравя.
Не искам думите ти, не и тях.
Искам си мислите си, искам си съня.
Искам си останалите парчета от лодката
с която стигнахме до тук.
Роклята ти е от късовете платна
довели ни да краят на морския безкрай.
Не ми говори...в кораба ще си сама.