автор: alipieva

Планети сме, със орбити различни,
които във Вселената пътуват
и няма шанс за нашето пресичане,
закони за това не съществуват.
Един Вселенски взрив ще ни е нужен,
да могат орбитите да се слеят,
в мъглявината - нежно теменужена,
слънцата наши да изгреят.
Но...времето е просто безпощадно
и този взрив безмилостно отлага.
Животът продължава и е жаден,
един копнеж за сблъсъка умира.
Планети сме – слънца за всички други,
но не един за друг, навярно,
съдбата ни е някаква прелюдия,
към следживотното ни царство.
Отвъд човешките представи,
всемирът тъмен, да ни слее
и Бог дано не ни забрави,
до атом с тебе да изтлеем,
в най-светлата звезда – любов!
ЛЮБoff