автор: Marta

Автори: Уффф и Марта

Мери Попинз с нейните обувки от шевро.
Днес довя я вятъра под едно дърво.
На пъпа на Попа, още Патриарха.
Пустата му Мери - и с вятъра връзкарка!
Огледа се, ослуша се, що ли не се мяркат
хорица усмихнати и в премяна ярка???
Що да види Мери: всеки се чумери,
всеки я пустосва и я проклетосва
що се хили тъй че, сякаш крокодили
всичкият й мозък хем са яли, пили.
Хорицата бедни, сгърбени, увехнали,
гледат си в краката,
погледи увили в сиви пелени.
В синия костюм, със сините очи,
Мери се опери, тя вече реши...
Изду си лъскавите бузи и свирна тя...
едно... две... три...
и ето- Чудо! - ароматна буря се изви,
издуха носовете, прочисти умовете,
отпуши гласовете, извади и по цвете
върху всеки ревер на кавалер:
най-истинско и не от бижутер,
а по шапката на всякоя дама
закичи вълшебна камбана -
да бъде лична, звънка и засмяна.
После напудри, гримира и дезодорира
подземията, подлезите и ефира,
започна с хъс да шета и прибира,
тоест да изхвърля, без да спира,
боклуци, парцалки, торби, закачалки,
всякакви бърсалки, злобичките малки
лоши настроения, разни огорчения,
лицемерни думи, вражда помежду ни,
носове увесени, мисли твърде есенни,
подли намерения, всякакви презрения,
в чантата-килим на Мери Попинз,значи,
нахвърля ги вятърът и хукна по задачи
а вънка не остана никой да се звери
и пак всяка дама кавалер си намери))))
Само с усмивки, с погледи- зари,
хората пак бяха станали добри.
Мери Попинз готви се за скок като лъва-
скок летящ и с вирната глава,блестящ
с прибрани лакти,с лъснат нов чепик
тя изчаква вятъра, с който ще лети
към други хорица(Дано ги сполети!)
Мери Попинз, Мери Попинз, остани !
Отново ли да плуваме в сълзи?????