автор: lita

Искам те при мен, не мога.
Не издържам, когато си далеч.
Едвам дишам – това е изнемога
и появи се в мене теч.

От дупката сълзи текат,
и музика не я запълва вече.
Само спомени песните влекат
и се чувствам още по-самотничко човече.

Не спя, не дишам, не живевя.
Не искам да се смея аз дори.
Няма пламък, аз не грея,
само моето сърце гори.

Умирам вътрешно,
но никой не ме вижда.
Копнея парещо,
но обич не приижда.

Не си отивай – не недей!
Не виждаш ли, че те обичам???
Не бъди такъв злодей –
поспри, докато аз след тебе тичам.

Спри, да те прегърна за последно,
да ти кажа с обич СБОГОМ.
А после като искаш изчезни безследно –
аз за тебе ще се моля Богом!!!