автор: purko59

Учите ме да пиша
леки и лъскави стихове –
без белег,
като поле равни.
Аз раснах в селце запокитено
и с джобове, пълни със камъни.

В душата ми рани
като кръпки
са зяпнали.
Едва ли случайно
сърцето ми стъпкахте,
а песни от мене очаквате.

Надигам глас и пея –
търкалят се острите камъни
по гладкия ви разум.
През късите си дни
се научих да сея
единствено вятър.

С обучени поети
и подбрани миряни
живея порядъчно.
Ала често
обръщат колата ми
малките камъни.