По хлъзгавото на живота
все лазим, като омагьосани.
Живота пазим от измръзване,
в сърцата си любов щом носим.
И случва се да полетим
в бездънното на безхаберие,
но пак изправени вървим,
щом ни изпълва намерение.
Строим си стълби не с греди,
а камъни редим без спиране,
защото камъка държи,
под камък сме и след умиране.
18.08.2004