автор: alkaltchev

Старият циганин въртеше на огъня
малко котле от бакър.
Струваше няколко гроша гастролът му
и чаша вино-за хатър.

Още си топлеше старите кокали,
седнал на гола земя.
Беше привикнал навън, на широкото
сякаш си бе у дома.

Той го обичаше лятото циганско –
всеки ден,беше му дар.
Стомна, жарава и къшей хляб-стигат му,
като на всеки чергар.

Пъргаво пърхаха сякаш ръцете му,
с кичур памук в нишадър.
Силно нагрято котлето просветваше,
като един бял кахър.

В двубоя с живота това му е писано.
Другото бе суета.
Жаравата дишаше. Той калайдисваше,
своята бяла мечта.