автор: sheherezada

Красива съм.Чаровна.Ваййй!
Липят ми са мажети.Хич да не.
Червилто кат си сложа и пузнай!
Шса флибиш в мене одма, диване!

Нидей са прай сига на интиресен,
щот тайната венага щи издам!
Мчи тъй ми!Ревна фчера: Аз съм лесин,
ам с теп какО да прая ич низнам!

Приказвала съм...Амчи да мълча ли?
Нъл тряя да пуддържам ринуме.
Припадала съм ут вида ти...
Чи тъй ли?Яз разбирам, ма пуследна се...

Ам де са ми цвитята?Как я мислиш?
Да бъди лесну, ма не би...
Хилни са де, как0 са вкисна?
Та знам, чи утре пак ши ми висиш.

И ся със здрави, викам, да си одиш,
закот на мен ми са бая приспа.
Ма утре, наш како, приди да додиш,
мини ми пазари ина куза.

Закоту мойта нещу ич я няма.
Дан кажа вечи, чи ши си утива.
И тъй.Въри де!Пък зарана
йно "БЛАГУДАРЯ" с букет куприва.