автор: Dimi

От прочувствени думи
немея,
шумолящи,
с проява на такт,
объл камък,
полиран за мене
и обточен -
брилянтен брокат.
И ми става
преклонно неловко,
непохватно
и даже самО
от неясно разискрени нотки,
не от искреност,
а от неон.
И, нестоплена,
вкопчвам се в "Сбогом",
поразместила стройния лад,
но се срутвам
в обсебваща строгост -
този обръч
не ми е в обхват.
Думи всякакви
в прах се кръстосват,
но за дума,
родена за мен,
коленичила,
с дъх на докосване,
бих напълнила
рога ти с мед.