и гръмотевиците от които побеляват ръцете ми
спуснах щорите плътно и изгасих светлините
остана само звукът на дъждовните капки
и шумът от коли преминаващи през калните локви
затворих очи и отплувах нагоре нагоре
няма да се страхувам повече-казах си
в тъмнината не виждах ръцете си
и усмивките разпукващи по тротоара
не исках да се чувствам виновна когато
спускам краката си в тъмното и не откривам пода
не откривам още много неща
облаци потулиха голямата любов
изравниха понятията на първата стрелка
и балансираха малката опора на времето
всички оставащи пътища са с обратни завои
и заваляха думите в надпрева с дъжда
искам да обичам-казах си
на сутринта от дъжда нямаше много следи
единствено тревите все още излъчваха свежест
и облаци нямаше затова успях да чуя гласа си