автор: nadq_666

Сега какво?Стоим един срещу друг и всеки се чуди по кои път да поеме. Но накъдето и да тръгна съм сигурна,че пътищата ни никога вече няма да се пресекат.И това ме прави щастлива...Ти се постара да очерниш живота ми и до някаква степен успя.Успя да ме накараш да намразя света,да намразя и себе си,но не мога да намразя и теб,просто не си струва.
Всеки път,когато те погледна се замислям за любовта.Тя дали наистина съществува?Защото аз не вярвам в нея.Не вярвам чи двама души се търсят и
са предопределени един за друг
Не ме интересува какво ще стане оттук нататък.Единственото,което е от значение в момента,е собственото ми аз и повярвай ми ще направя всичко възможно,за да го осъвършенствам.Първата стъпка е да те изхвърля от живота си.
***
Не ме мрази,аз изобщо не те мразя.Ти просто си ми безразличен и ако имаш поне малко достойнство,в този момент ще замълчиш.Омразна ми лукавата ти усмивка.Омразна ми и ужасният ти характер.Затова си тръгвам и ти желая щастие,което ще постигнеш само ако се промениш!