автор: traveller

Единствените старци тук са синове на младите.
С ненужно бели роби и клепки без очи,
от празните им глобуси се спускат естакадите
на свършили изгнания в затвори без стени.

Издигнати от пясъци идейни съвършенства
без напъни пораждат нелепи дълбини.
Утробите пресъхват в изтъркано блаженство,
нахвърляли плацентите на новите слепци.

Дъждовните следобеди понякога разливат
пияни откровения по мръкващия свят,
а старците се свиват във робите страхливо
и пукат сухи прешлени в приведения врат...

Единствената близост е безкрайно разстояние.
Животът е болезнена любов към очертания.