автор: tiamat

С лъжите си ли ме докосна изгревно
и ми дари звезди във тъмна нощ?
Със куха вяра ме задави-
приливно
до сърцето ме оголи,
но за да забиеш нож!

Криле ми даде от умрели птици,
да полетя, но не в небе,а в пропастта....
Аз паднах и разбих се на частици
от полета, роден в една лъжа.

Най-жестокото убийство е с надежда-
фасадата на изгрев,
после -мрак.
Със шепи пиех светлина отровна,
докато напълно ослепях.

Сега вървя полуродена в залеза
с избодени, невиждащи очи...
ръцете ми-криле на мъртви птици,
а в шепите-угасващи лъчи,
изпепелили огъня в зениците.

А лудостта ми-тя е зла Луна,
обърнала наопаки съдбата,
вървя в следи от мъртвите пера
на птиците, умиращи на запад!