автор: sheherezada

Здравей, тишина!
как си?
отдавна не сме си бъбрили,
знаеш ли?
със своите жертви
все така ли наваксваш?
мамиш ли още?
ласкаеш ли?
не те ли е срам
да се скатаваш по ъглите
на разни
лица, сърца и очи?
нахална си, Господи
и така си надута,
уж тишина, а във
мене крещиш...
умна си казваш,
шаха разбираш ли го,
разбра ли,
че съм поне с ход напред?
ето, дори те нервирах...
голяма работа,
че си тлееш във мен.