автор: hristam

Ева:

Във рая ти не стават чудеса.
Не се сърди, но малко ми е сиво -
ти си мъжът, аз - твоята жена,
и все се мъча да съм...сполучлива.

Да си заслужа твоето ребро,
и сгушена до мъжкото ти рамо,
да не поглеждам Райското дърво.
/А ябълките... как ухаят само!/

Прости, но исках само да науча,
какво е да си стъпил на земята.
Във рая ти ми беше някак скучно.
Ще се позабавлявам малко. Със змията.

Адам:

Във рая ми не стават чудеса.
Опитах, но не ставам за вълшебник.
За теб са малко всички небеса.
И ангелите ти изглеждат черни.

А беше само някакво ребро...
/сега ми иде сам да го заръфам/.
Дори и по смокиново листо
не си ми вече интересна, скъпа.

Годините личат ти. До една.
Я пробвай ябълковата диета -
според змията върши чудеса
/понякога ви бъркам с нея двете/.

А, тръгваш ли? Било ти твърде скучно
със стария добряк Адам във Рая.
На добър час. Дано поне да случиш
на онзи с чудесата най-накрая.