автор: joy_angels

Потъвах в тъмнината и черното пред мен действаше като увеличителна леща. Виждах в далечината блуждаещи светлини, които се утаяваха пред мен: черно, бяло, черно, бяло... Като роклята на Елиз.

Опитах се да си мисля за думите на пастора от неделя: “Духовният човек се грижи за чистотата на душата си, защото големите пороци се раждат от малките страсти. Тъй както вадим прашинката от окото си, мушицата от чашата и трънчето от петата си, тъй трябва да пазим чиста и душата си...” Ако в този момент пасторът беше пред мен, щях да му кажа, че това беше изключителна проповед.

Знаех какво се случва там. Преди десет минути ги бях качил в таксито си. Вероятно бяха пияни, но не можех да преценя колко. Тя миришеше на секс, още в бара миришеше на секс. Познавах тази миризма, имах проститутки за редовни клиенти и след тях винаги проветрявах колата. Викнаха ме на адрес – един бар на края на града, но отвън нямаше никого. Затова влязох да попитам за кого е колата. Барманът беше здравеняк, който по-скоро можеше да чупи със зъби чашите, отколкото да ги мие. Носеше избелял черен потник, под който се показваха татуираните му ръце и неспокойни бицепси. “За Елиз е” – каза и изплю клечката, която дъвчеше, само за да посегне след секунда и да напъха нова между жълтите си зъби. Сигурно се мъчеше да откаже цигарите.

Тогава до мен се доближи Американецът. Познавах го, целият град го познаваше. Поне онази част от града, която като мен – живееше нощем. Той не се разделяше с каубойската си шапка и когато беше в настроение разправяше странни и далечни истории за чужди земи. Беше бивш наркоман, но колко процента от израза беше “бивш” и колко “наркоман” – нямах идея. Знаех това, което се говореше наоколо. Никога не го бях качвал в таксито си, но други го бяха возили и никой не беше имал неприятности. Живееше тук поне от десет години, изкарваше си хляба като екскурзовод, защото - това поне беше сигурно - английският му беше наистина отличен...

Докато Американецът попита със специфичния си акцент “Ти ли ще ни возиш?”, зад гърба му изникна Елиз. Тя беше от месеци в града. Бях я карал няколко пъти с колата си и всеки път щом слезеше на адреса, тя заставаше на предното стъкло, надвесваше се към мен и ме канеше да се кача с нея. Първия път когато го направи, от изумление ми пресъхна устата и нищо не отговорих. Нямаше вид на проститутка, а и никога не бях я виждал на съответните места. Градът беше все още пълен с туристи, но местните не бяхме много. Проститутките пък – съвсем. Елиз не правеше секс за пари.

После свикнах със “закачката” й, макар че никога не се възползвах от поканата. А Елиз никога не предложи два пъти. Слизаше от предната седалка, преместваше чантата си с къси дръжки на лакътя, свиваше ръката докато пресичаше пътя на таксито, тъй че юмрукът й сочеше към небето и заставаше пред прозореца ми. Само веднъж прозорецът се оказа затворен и тя почука по стъклото, за да го сваля, но не почука с кокалчето си, а с нокът, така че видях, че е счупен. Подпираше се на вратата със свободната си ръка, навеждаше се, за да ми покаже максимално от гърдите си и ме питаше: “Не искаш ли да дойдеш горе за един бърз секс?” И тъй като още след първия път бях решил да не й отговарям нищо, тя се изправяше, врътваше се с усмивка към входа вляво и залюляваше бедра, за да я огледам хубаво. Само след три-четири крачки се обръщаше пак към мен и казваше: “Може и да не е бърз, но трябва да приготвям вечеря на мъжа ми...” Тук се засмиваше и влизаше във входа, а аз потеглях.

Не мислех специално за Елиз. Но понякога се улавях, че искам да се качи в таксито ми. Като че ли с мислите си обаче я прогонвах далеч от колата ми и тъкмо когато се отчайвах и се отказвах – тя изникваше отнякъде. И тази вечер стана така. Щом ме видя, се усмихна широко и, като се подпря на рамото на Американеца, каза:
- Той не иска да спи с мен, скъпи!

Ако в този момент пиех нещо, щях да се задавя. Но не пиех и затова опулих очи. Нито тя беше проститутка, нито той – сводник. Какво, по дяволите, ставаше? Тя миришеше на секс. Беше облякла евтина рокля от трико на бяло-черни петна, която отиваше на тъмната й кожа, но ме караше да мисля за африкански племена, зебри и човекоядци. Една негърка не биваше да се облича така. Черна презрамка на сутиен се подаваше на лявото й рамо. Имаше едри гърди и едва ли се справяше без сутиен. Роклята очертаваше плоския й корем и налетите й, невероятно плътни бедра. Елиз пусна рамото на Американеца, пристъпи към мен и ме целуна по бузата:
- Здравей, миличък! – и като посочи към спътника си, продължи: - Нека те запозная със съпруга си...

Ако пиех, в този момент щях да си помисля, че съм пиян. Ако се друсах, щях да съм сигурен, че съм на черешата, но аз нямах нито един от тези пороци, дори не пушех (макар да бях опитвал като млад). Американецът подаде розовата си ръка с дълги руси косми и петна от витилиго по нея. Здрависахме се. В този момент се радвах, че никога не бях приел поканата на Елиз. Човек трябва винаги да има едно наум с бившите наркомани. Американецът вдигна дясната си ръка към шапката, килна я назад и попита:
- Искаш ли да спиш с нея тази вечер? Аз само ще гледам...

Не можех да повярвам – двамата срещу мен се усмихваха, барманът се беше подпрял и ни гледаше, а аз не знаех какво да направя. Миризмата на секс беше вече твърде силна за мен. Обърнах се и излязох, преди да ми прилошее, студеният въздух винаги ми помагаше в такива случаи. Отворих вратата на таксито, а те се мушнаха на задната седалка. Смееха се и се натискаха.
- Тръгвай – каза Елиз – отиваме си у дома, знаеш адреса...

Завъртях ключа и потеглих. Трябваше да прекося града. Курсът щеше да докара добри пари... но не можех да мисля за това. Чувах шумоленето на задната седалка, приглушените едносрични думи. Тези двамата бяха пили, но миризмата на секс, която се носеше от Елиз, надделяваше над миризмата на алкохол и цигари. Не можех да шофирам. Спрях колата, отворих шофьорската врата и лампата в купето светна.

Обърнах се назад: Елиз беше седнала в скута му, а горната част на роклята й беше свлечена надолу. Нямаше сутиен. Не виждах и гърдите й, но виждах шоколадовата кожа на перфектния й гръб и това ми беше достатъчно.
- Не искам секс в колата си. Не искам да виждам, чувам или мириша секса ви, ясно ли е?

Не можах да позная гласа си. Ако някой в този момент записваше думите ми, щях да кажа, че това не съм аз.
- Окей, приятел! – отвърна Американецът учудващо бързо и миролюбиво. – Спри при някой мотел тук, жена ми не може да чака до вкъщи...
- Да, но курсът беше... – не, това не бях аз. Не можеше да мисля за пари в този момент.
- Остави апарата си включен, приятел, няма проблеми. А ако решиш да се включиш и трябва да паркираш колата – ще ти платя курса двойно...

Дадох си сметка, че още стоя обърнат назад, гледам гърба на Елиз, а Американецът наднича над късата й, къдрава коса. Ако бях в леглото си, щях да съм сигурен, че сънувам поредния си шантав сън.
- Ако искаш – Американецът беше безмилостен – ти спи с нея, а аз само ще ви гледам, казах ти. Предложението си остава...

Много луд свят беше минал през таксито ми в този град, но е имало и това да ми се случи. Миризмата на секс беше нетърпима. Обърнах се, затворих вратата и подкарах – само на сто метра имаше приличен мотел. В този край на града имаше шест мотела, заради туристите. Докато превключих на трета – и трябваше да спирам.

Пръв се измъкна Американецът и тръгна към рецепцията на мотела. Апаратът беше забавил хода си до престой на нощна тарифа. Не се обръщах, чаках Елиз да се облече. Тишината на задната седалка обаче ме озадачи: може би и тя беше слязла с мъжа си без да разбера. Извърнах се и я видях. Седеше точно в средата на задната седалка така, както Американецът я беше отдръпнал от себе си. Исках да се съсредоточа в лицето й, но не можех да мръдна поглед от гърдите й. Шоколадови гърди с дребни като диви ягоди зърна ме изучаваха без никаква гримаса. Просто си седяха и ме гледаха. Не знам какво очакваха, но животът в тях се надигаше и ягодите узряваха все повече и повече.

И тогава Елиз просто отвори вратата и тръгна към мотела. Не облече роклята. Само вдигна плата отпред и се вмъкна във вратата, която Американецът отвори пред нея.

Излязох от колата и тръгнах обратно по шосето. Исках да съм с гръб към прозореца, който светна преди малко. Големите пороци се раждат от малките страсти... Знаех какво се случва там. Потъвах в тъмнината и през увеличителните лещи на черното виждах неподозирани неща. В далечината блуждаеха светлини, които се утаяваха пред мен: черно, бяло, черно, бяло... Избистряха се контурите на прастари усещания, които откривах за пръв път в себе си.

Истината бе, че аз исках да бъда там. С тях.

Исках да ги гледам докато прахта в мотелската стая попиваше миризмата на секса им и да дишам с всички сили.