автор: gitchka_gramatikova

Ослепя от взиране.

Млечнобялата дъга се окръгли
до сурналата вис и посиня –
в най-мастилената гама
на съновидението
се гмурна и издъхна в ниското.
Длан, разпъната надлъж.
Два хребета и рой неведоми мисли,
по които запристъпва
като грешница – към ешафод.
Заизкачва голи стъмнини
и урви непокътнати.
Във могили се затваряше
да си говори с мъртвите си братя,
забили тънки нокти
в артерията спяща на земята.
И пак тръгваше – скрила
като воденичен камък
отвъд превала недокърпената риза.
Виеше снага стремглава,
като из-под тежък хоровод изписана –
времето й е поганец,
за другоселец я венчава. Насила.
Очите й – два бистри кладенци,
запалени от чужди погледи,
крееха посърнали.
Като чума бе гласът й –
откъдето минаше, оставяше
начупени до корен бури,
виелици и прашни кълчища...
Отляво, до сърцето
да си намери нов подслон копнееше.
До следващата зима, когато,
приютена във око на гарван,
ще прелети над бягащото лято –
с песъчинкa във косите.

15.06.2009

музика