Молех съдбата ,
но тя мълчеше .
Молех Бог ,
но болката крещеше .
Молех всичко
да е някаква шега ,
но не ...не беше така .
Когато вярвах ,
че всичко е лъжа
не спираше болката .
Когато сблъсках се с реалността ...
и тогава болката не спря .
Мразех тихата луна
и красивите звезди ...
Мразех тъмнината на нощта
и себе си дори .
Мразех и очакването
на мига ,
в който ще повярвам пак
в светлината на деня .
Слънцето проклето да е ,
че след него ...
и за тебе
залеза дойде .