автор: dara33

Отричаш се от мене непрестанно.
Отхвърляш любовта ми и боли.
В душата става есенно и тъжно.
Не искаш ли да се обичаме кажи?

Какво от туй, че минаха години и
не сме, като преди на двадесет и пет?
В душата ми се блъскат чувства, мисли
за теб и нашата обречена любов.

Навярно вече остарявам и измислената
сигурност все искам, търся, прося.
Отричаш се от мене непрестанно.
В душата падат есенни листа.

Недей захвърляй любовта ми.
Ще я търсиш някой ден навярно.
Обичаш ме, а все не го признаваш.
Отричаш се от мене непрестанно.