автор: marcusjunius

Майка казва, че всеки истински мъж сам си глади ризите. Това е изкуство. Не че жените не могат да правят изкуство – могат, даже прекрасно. Но всеки истински мъж трябва сам да си глади ризите.

- Тодоре!

Има си точно определен ред. Като всичко красиво. Всичко красиво си има точно определен ред. Първо дъската. Трябва да ти е точно на подходящата височина – някъде на височината на слабините. Ни по-високо, ни по-ниско. Ако е по-ниско, тогава гладиш приведен и бързо се изморяваш, а щом си изморен, значи не можеш да правиш изкуство. Уморени художници няма.

- Тодор Иванов Милев!

По-високо.
Да, по-високо. Когато е по-високо лактите ти и кабелът на ютията постоянно забират и мачкат вече изгладеното. И самата дъска трябва да е с чист калъф и средно мека подложка. На твърда подложка не може да се глади добре – ризата поляга все едно върху камък или върху талпа. Има едни такива дъски. Нима може да извършиш нещо толкова нежно и фино като гладенето на бяла риза – върху камък?

- Погледни насам!

Когато е много мека подложката – тогава пак не можеш да изгладиш добре. Гънките искат все пак нещо да ги подпре отдолу. Нещо стабилно, равно, твърдо, но не чак като камък. Опората трябва да е твърда и нежна. После идва най-важното – началото. Заставам срещу дъската така, че заостреният ú края да е откъм лявата ми ръка. Гладя с дясната, въпреки че съм левичар. Обръщам ризата с гърба нагоре и поставям горната платка, тази под яката, успоредно, по дължина на дъската. Ако дъската е добра, платката ще пасне точно върху заострената и част. Майка казва, че великите хора могат пишат, да рисуват, да правят всичко и с двете ръце. Тогава се чува съскане.

- Погледни насам! Тук! Тук!

Светлинка отгоре. Ютията е включена.
Винаги я включвам преди да започна да разпъвам дъската и да подготвям ризата. Така тя има време да се загрее и парата в нея да стане готова за гладене. Ако е още хладна, върху ризата потичат капки вода, а не пара. Може да останат петънца. Дори от чистата вода остават петънца. Няма напълно чиста вода. И изглаждам платката. После премествам ризата напречно и започвам да гладя задната част, цялото онова нещо надолу. Онова, което покрива гърба.

- Сега ще ви покажа нещо. Ще застана зад гърба ви.

Винаги се започва откъм гърба. Ако изгладиш първо отпред, всичко може да се измачка отново, докато гладиш гърба. А гърбът и без това ще се измачка. Той винаги е облегнат на нещо. На някой стол. На седалката на колата. На седалката в самолета. Винаги е смачкан. След гърба изглаждам предната дясна половина. Яката трябва да е откъм острото на дъската, защото ризата натам се стеснява. Цялата половина на ризата трябва да лежи върху дъската – да няма части от нея, които да висят. Всяка половина се глади наведнъж. Иначе нищо не става.

- Какво виждате сега?

Лявата половина.
И внимателно – платките с илиците и копчетата. Те трябва да се притиснат добре, защото са по-дебели. Платката с илиците е по-важна. Онази с копчетата остава под нея и не се вижда, пък и по-трудно се глади между копчетата. Но аз винаги слаломирам с ютията между тях. Сякаш ютията е сноуборд, който се мушка между колчетата на пистата. Никога не съм карал сноуборд. Но и там винаги остава малко намачкано. Като сняг върху пистата, точно там, където се закантва сноубордът в завой.

- Какво виждате сега?

На края са маншетите и яката. Не знам кое е първо. Едното стяга врата, другото – китките. Това са най-твърдите части. Обичам ги. Изглеждат толкова гладки и красиви.

- Какво виждате сега?

Един мъж... Един мъж трябва винаги сам да си глади ризите. Майка ми казва така. Някой ден, когато имам собствен дом, моя жена – тогава ще я нося на ръце. И ще я науча да глади ризи като мен. Но никога няма да ú давам да глади моите. Винаги сам.

- Стига, Маринов, остави го. Не реагира.
- Какво прави, според теб?
- Никога не знаеш какво е в главата на човек в такова състояние. Все едно не е тук.
- Сякаш придържа нещо с лявата ръка и го гали с дясната.
- Да. Може би там, където е, в скута му лежи някоя красавица и той гали косите ú.
- Дано.
- Извикай сестрата. Нека му бие някакво приспивателно и да го сложи да легне.

На края никога, никога не забравям да изключа ютията.