Обръщам се назад,
където
са разхвърляни
благозвучия от
живота -
превърнах ги
в песен -
дива балада
от зелени треви
и звън на небе
плисва Синева
и слънчева вихрушка
в душата -
не е обедняла,
изградила си е дом
и на прага му
с мечтите разговарям -
да си докарам
нощем звезди
и узная езика
на птиците.
Натъкмявам зарове
с шевиците
на деня и хвърлям
за щастие...
Бог пусна
моята
синя
птица.