автор: GINKO_PRIM

Кат за гъби ходих -
там къмто гората,
никой с мен не водих,
веях си полата.
Имах си баретка,
кармазъ червена,
че съм рядка плетка,
вика кака Пена.
Вълкът ми излезе
от една пътечка.
Гледам как се плези
и ми вири клечка.
Малка е, му викам
таз боринка суха.
Как ли ще приклекна,
за да я раздухам?
Той сумти, поти се,
нещо се почесва
и ми вика: Писе,
те това ме стресва.
Кво ти писе, бате,
аз съм фърст мадама.
Тук сама се пратих,
щото празно няма.
После, как да кажа
беше интересно.
Щях да го размажа.
А не беше честно.

Бедното вълченце.
Тръгнах си. Забравих.
Беше келеменце.
Затуй го оставих.