автор: lisiza

Цял ден пазех невяра в очите
от вкуса на устни в горещия ден,
накрая заваля лятна жажда,
в душата на смълчания ми бряг.
Едри капки прогонена нежност,
затропаха на пръсти,
погалили спомен.
Гонят се надолу летни капки,
злорадо пеят
над моята уморена безнадежност,
в танц кръжат
с мирис на бор и зелена трева...
В неясната залезна сянка
хлопна някъде затворена
в годините
забравена врата
и с резето, чистият въздух
отпи глътка лятна тишина
за да потъне в самотното сърце
на упоената
до лудост земя.