автор: Nita

Живота ми пропуква се
и всичко си отива.
Надеждата измива се
и като мръсно петно се изпира.

Споменът размива се -
Кога за последно направи ме щастлива ?
Вярата отдалечава се
и все повече започва да умира ....

Сънища , единствената радост -
караш ме да се усмихвам...
но аз съм в жестоката реалност
и ти си обяснението , че всеки ден умирам...