под плътните ми устни от рехави понеделници
мирис на трева и загубени ноти
и достатъчно юни
в кутийка енфие
ще догори денят като цигара леко стисната
между пръстите на младо лято
и не ( достатъчно ) слънце,
от което да си вземеш огънче и да запалиш изгрев в небето
тънко, като цигарена хартия пожълтяла от времето
разпъната от хоризонт
под сластните ми длани от нощни пристанища
раковини без шум, будуващи чайки
и мокър пясък
просто фон за картината
саксофонът изтегля мост до облаците, свили
в пазвите си стъпки и почукването
на един летен дъжд
безсрамно горещо пълзящ по кожата и отпиващ
уханието й
като чаша мокачино с ванилия
наведнъж
под мокрите ми бедра от дълги улици и булеварди
нощни пазачи и тъмни прозорци
със светофари в зелена вълна
запечатано
мълниите рисуват джаз и делници в листата на
гладки градски кестени
жадни за нежност на опалени пръсти и лакти
нажежени до взрив
още една любов бавно се изписва в локвите
на юли
музика