автор: hristoodz

От сън се будя, мила моя,
от сън дълбок във призори.
Смутен звънти във мен покоя,
покоя в моите гърди.

В униние и болка тъпа
по теб и твоите очи
нашепват името ти, скъпа,
безумно влюбени щурци.

А там в просъница потрепва
сред сладко дъхащи липи-
зове те, тихичко нашепва
духът на моите мечти:

„Ела ти прелест несравнима-
шепти далечен, нежен глас-
ела при мен,ела любима
във този тих, прохладен час”...