автор: angel_stz

Сливане

Не искам да съм уморена от тревоги
и сълзи да разкалват моя път
във камъните да се спъвам боса
и болка да раздира мойта плът.

В тревата росна искам да нагазя
и пролетта да е във моя блян,
със полъха вълшебен да отнася
натрупаната болка ден след ден.

И щастие несигурно и крехко
да добие смелост вътре в мен
да залости отчаянието черно
и да върне пролетта от плен.

И място любовта да си намери,
поседнала на сянка пред дома
и душата моя, омаляла
да се слее с нея във нощта....