автор: yulianaiseva

Ех, Каварна, дори и в Париж
виждам твоите пясъчни кули.
Ти си спомен.Детински каприз
и усмвка по моите скули.
Ей, Каварна, запомних брега
и зелените вечно полета.
Стъпвах в тях и опъвах снага.
Във тревата отмарях крачета.
Ставах росна и мокра – жена,
за изпът си нарамвах и дини.
Българево ми маха с ръка.
Ех, Каварна, детински години!